Template:Биография инфо

From Wikimedia Commons, the free media repository
Jump to navigation Jump to search

{{Биография инфо}}

Павел Атанасов Патев е виден български зоолог, протозоолог, фитопатолог и орнитолог, работил главно в областта на орнитологията; постави основите на орнитологията като наука в България.

Полиглот – владее свободно и води активна кореспонденция на френски, английски, немски и руски езици.

Автор на над 50 научни труда, като най-значим труд е монографията "Птиците на България" (1950), призната от световната орнитологична общност и преведена на много езици.

От 1922 г. – директор на Царската научна библиотека

От 1928 г. ръководител на библиотеката н Природонаучния музей

(1932-1950) – ръководител на Българска орнитологическа централа

1934 г. той е назначен за уредник на зоологическата градината

От 1939 г. до края на живота си директор на зоологическата градина


Павел Патев е първият българин, който заема отговорна длъжност в ръководството на зоологическата градина. През 1934 г. той е назначен за уредник на градината, а през 1939 г. за директор. Изтъкнат зоолог той поддържал добре живата колекция на зоологическата градина, въпреки че периодът, през който работил П. Патев, обхваща едни от най-трудните години в нейната история. Те съвпадат с времето преди Втората световна война, годините на войната и периода непосредствено след нея. Бомбите, които изсипвали "летящите крепости", засегнали най-много София. Няколко от тях паднали в зоологическата градина, разрушили клетки, убили животни и опожарили административната сграда, където била богатата библиотека и целият архив. През тези години на изпитания и опасности директорът Патев и сътрудниците на градината преодолели големите трудности при опазването и изхранването на животните. Понякога докарвали трупове на убити по софийските улици коне, за да нахранят останалите живи месоядни животни. Налагало се дори да колят тревопасни бозайници от колекцията. По време на бомбардировките директорът и дежурни от персонала неотстъпно били на своя пост, готови да направят необходимото и възможното за спасяването на това национално богатство.

8 април 1942 г., Сребърна е обявена за развъдник на блатни птици. Проведени са орнитологични експедиции под ръководството на Павел Патев. Част от събраните научни материали са включени в книгата му “Птиците на България”. Павел Патев слага началото на масово опръстеняване в страната.

За Павел Патев

„Патев беше явление в българската зоологическа наука” – (Буреш 1951) „като личност Павел Патев имаше огромен чар, както в обноските си, така и във външността си. Винаги весел, винаги готов да помогне, той беше прекрасен колектор и полеви естественик … Че беше забележителен и наред с това отзивчив, беше очевидно за всички, които имаха щастието да го познават.” – (Харисън 19951, с. 136) „Без Патев нямаше да имаме прекрасната орнитологичаска колекция в музея, нямаше да имаме вероятно още дълго време цялостния поглед върху нашата орнитофауна, а и световната орнитологическа наука още може би задълго щеше да изпитва значителен дефицит от научни сведения за орнитофауната в тази част на континента.” – (Боев, Златозар — 100 години от рождението на Павел Патев: Historia naturalis bulgarica, Книга 3, 1991)